ИЗОМЕРИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Хим. Превръщане на едно химическо съединение в друго, без да настъпват изменения в състава и молекулното му тегло; изомеризиране. Посредством изомеризация лимонената киселина се превръща в изолимонена киселина. Б. Койчев, Б, 65.


Източник: Речник на българския език (онлайн)