ИЗООКТА̀Н м. Хим. Изомер на октана, получаван при преработката на петрол или при полукоксуването на каменни въглища и употребяван като примес за подобряване на моторни горива. Еталонното гориво представлява смес от два химически чисти въглеводорода – изооктан и нормален хептан. Гр. Тимчев и др., УВА, 71. Към бензините се прибавя синтетичен изооктан, който има сам високо октаново число и повишава октановото число на бензина. Н. Николов и др., ХНГ [еа].