ИЗОРА̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изоравам и от изоравам се. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. За изораването им сдружаваше своята измъчена от впрягане крава с вола на някой свой съсед, като се задължаваше да му оре толкова дни, колкото дни е орал за себе си. Д. Ангелов, ЖС, 73. Много земя имало за изораване. Имало за хората, имало и за добитъка. О. Василев, ЗЗ, 29. След пладне, когато тракторът довършваше изпотен и уморен изораването, дойде мотор. Ст. Даскалов, ЕС, 43.