ИЗОСИЛАБЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Равенство в броя на сричките в стихове, създадени според изискванията на силабическото или силаботоническото стихосложение; равносричност. Както е известно, силабичният народнопесенен стих се гради върху тенденцията отделните стихове да имат еднакъв брой срички, а вътре в стиховете определена поредна сричка да съвпада със завършек на дума, т.е. върху тенденциите към изосилабизъм на стиховете и изосилабизъм на цезурите вътре в тях. Н. Георгиев, БНП [еа].
– От изо- + гр. συλλαβή ‘сричка’. – От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.