ИЗОСИЛАБЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който има еднакъв брой срички; равносричен. Първата част е възхвала на цар Симеон и в нея се наблюдава относително стабилна изосилабична структура с обичайните отстъпления от 12-сричковия модел. Кл. Иванова и др., ТС [еа].