ИЗОСТА̀ВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изоставен. Той знаеше, че Надя по това време е на работа, а за старите би било трудно да дойдат чак от другия край на града и все пак изпита неприятното чувство на изоставеност. Ем. Манов, ДСР, 104. Сложи мъничките си ръце под кръглата брадичка и пред очите на всички се превърна в красивото, нежното, разплакано японско момиче, което изплита в покъртителна мелодия своята изоставеност. Л. Дилов, ПБД, 26. Костадин знаеше, че лозето на бъчваря е край пътя, но не помнеше къде точно беше то. Погледът му срещаше все същата изоставеност и глухота. Ем. Станев, ИК I и II, 163. Отбил се той и гледа: гроб като гроб, над него дървен кръст и нищо друго – ни дума, ни буква над него. Тази изоставеност огорчила момъка. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 280.