ИЗОСТА̀ЗИЯ ж. Геол. Предполагаемо хидростатично равновесие на масите на земната кора, които плават върху лежащата под тях по-плътна, но пластична магма.

– От изо- + гр. στάσις ‘положение’ през нем. Isostasie или фр. isostasie.


Източник: Речник на българския език (онлайн)