ИЗÒСТРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изострям и от изострям се. Чрез статии, нападки и присмех той способствува за изостряне отношенията между старите и младите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 76. – В такъв случай усложненията са неизбежни, ще има опасни изостряния! Н. Антонов, ВОМ, 171.


Източник: Речник на българския език (онлайн)