ИЗОТВЪ̀Н нареч. Разг. 1. Откъм външната страна; отвън. Противоп. изотвътре. Ветият ведърник са топлил изотвън; горещината, за да направи водата на пара, трябувало да премине през обвивката му. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 28. Поуката, която можем да извадим от един мит, се съдържа в самата буквалност на разказа, не в онова, което добавяме ние изотвън. ЛВ, 2009, бр. 2 [еа].
2. По посока отвън към вътрешността на нещо. Противоп. изотвътре. Изотвън нахълтаха шумно премръзналите деца.
3. Прен. От друго, различно място извън дадената среда; отвън. Той [Смирненски] няма защо да пристъпва изотвън към темите на новия живот – тъкмо тоя живот го издига от собствената си среда и го надъхва с чувства бурни и огнекрили. Г. Бакалов, Избр. пр, 355. Доде зимата и въстанието в двете тия области утихна. Неподдържано изотвън, то не можеше и да съществува. НБ, 1877, бр. 71, 273.