ИЗОТДАЛЀЧЕ и (съкр.) изотдалѐч нареч. Разг. Отдалече; изотдалеко. Противоп. изотблизо. Хашим ефенди се върна като попарен. Где стъпва – не вижда. Стражата му върви изотдалеч и ни гък. П. Росен, ВПШ, 55. – Казвай де, не те ли повали в сеното като куче... – Не! Запридумва ме само кротичко, изотдалече. Ти довечера, казва, ела, че да наредиме нещо. П. Михайлов, ПЗ, 138. Споменах му аз изотдалеч, пооплаках му се, а той: – Дребна работа – вика – няма значение за мене. Аз – вика – парите не ги смятам за нищо. Чудомир, Избр. пр, 162.