ИЗОТДÒЛУ нареч. Разг. 1. От долната страна на нещо; отдолу. Противоп. изотгоре. Започват да подкопават дървото наоколо изотдолу, като гледат буцата земя около корените му да се запази здрава. Гр, 1906, бр. 17, 262. Някаква хартия се е залепила изотдолу на тавата.
2. От място, което е по-ниско, в посока нагоре; отдолу. Противоп. изотгоре. Есенно време из гората плъпваше бяла мъгла. Тогава всичко се прихлупваше до самата земя, даже свистенето на птиците не се чуваше във високото, а идеше изотдолу. Й. Радичков, СР, 7. – Къде е Чавдарчо? – Излязоха с баба си и дядо си на пазар! – отвърна Емилия и като го погледна изотдолу в лицето, сепнато стана. Ст. Даскалов, СЛ, 361.