ИЗОТЕРМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до изотермия; изотермен, изотермически. И тъй основните процеси за идеалния газ се свеждат до следите пет: изохорен, изобарен, изотермичен, адиабатен и политропен. К. Славомиров, Т, 77. Изотермично изменение. Изотермично състояние.


Източник: Речник на българския език (онлайн)