ИЗОТЀРМИЯ, мн. няма, ж. Спец. Еднаквост на температурата на въздушния слой. В горната част на тропосферата се наблюдава изотермия, т. е. такова състояние, при което с увеличаване на височината температурата остава почти една и съща. Геогр. VIII кл, 1965, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)