ИЗОТЗА̀ДЕ нареч. Простонар. Изотзад, отзад. Противоп. изотпреде. Някой ме удари изотзаде, та паднах ничком пред пещта. Й. Радичков, ББ, 75. – Хей, фала ти, Кара Гьорге, / тизе ойди нанапреде, / нанапреде из дервене; / а тизека, Милуш юнак, / да си чекаш изотзаде, / я че д’идем да ги сретнем, / че ги [турците] водим из дервено. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 446.