ИЗОТОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За движение – което се извършва с еднаква сила и интензивност с друго подобно. Изотонични (динамични) са тези силови упражнения, при изпълнението на които се изисква значителна скорост. В. Ангелов и др., Ф, 200.
◊ Изотоничен разтвор. Физ. Хим. Разтвор, който има еднакво осмотично налягане с друг разтвор. Отделени от животното, те [нервните влакна] запазват, потопени в изотоничен разтвор, дълго време своята активност. Вселена 69, 229. При хипотонични пациенти е уместно използването и на изотонични солеви разтвори. Г. Златарски и др., СМП [еа].