ИЗОТÒП м. Хим. Разновидност на определен химичен елемент, който има същите химични свойства, но друго атомно тегло. В зависимост от броя на неутроните в ядрото на урана той има три естествени изотопа: с атомно тегло 238, 235 и 234. К, 1963, кн. 8, 15. Изотопите притежават еднакви химически свойства с основните елементи, затова те победоносно устояха на опитите на химиците да ги изолират от общата маса. П. Цанев, АЧ, 11.
– От изо- + гр. τόπος ‘място’.