ИЗОТÒПИЯ ж. Хим. Явление, при което поради изменения в ядрото на определен химичен елемент се получава изотоп. Изотопията има важно теоретично и практично значение. Особено голямо е значението на урановите и водородните изотопи, които се използуват като източници на ядрена енергия (ядрено гориво). Хим. XI кл, 1958, 59.