ИЗОТПРЀДЕ нареч. Простонар. Изотпред, отпред. Противоп. изотзаде. Сретнаа го триста души, / щото беа с айдук Велко, / Шекер паша жив фанаа, / удариа ги [турците] от три стърни; / Кара Гьорги изотпреде, / Милуш юнак изотзаде, / хайдук Велко из гората. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 447.