ИЗОТРÒПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Спец. За вещество, среда – който има еднакви свойства в различни направления, посоки. Ако всички признаци са еднакви във всички части на тялото, говорим за физически еднородно или изотропно тяло. К. Славомиров, Т, 7. Вселената е изотропнав която и посока да я наблюдаваме, ние ще виждаме същите явления. Вселена 69, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)