ИЗОТРÒПНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от изотропен; изотропия. Висококачественият чугун се отличава от обикновения както с повишените си механични качества, така и с еднородност на структурата по всички сечения на отливката (изотропност) Л. Калев, ВТЛ, 184.


Източник: Речник на българския език (онлайн)