ИЗОТСРЀЩА нареч. Разг. Откъм отсрещната страна по посока на този, който говори; отсреща. – Мамо, я! – скочи Александър. Старата жена погледна и се позашемети; файтонът се пусна по стръмния надолу път, а изотсреща по баир също слизаха десетина файтона. – Те са, мамо! – зина Александър. – Кои, бре? – Те ма, батьови! А. Страшимиров, А, 63.