ИЗÒХКВАМ, -аш, несв.; изòхкам, -аш, св., непрех. Издавам веднъж или последователно едно след друго възклицание „ох“, обикн. поради болка, физическо или душевно страдание, мъка или уплаха, изненада и др. Повечето от децата при всеки удар с пръчката по-слабо или по-силно изохкват и тръгват за мястото си с плач. Т. Влайков, Пр I, 218. Приказва дядо Константин и току нещо се навежда към крака си, дорде го забележат, изохква, убол се с иглата. Хр. Бръзицов, НЦ, 273. Той прегледа тефтерите на бакалницата и изохка от злоба и гняв. Кр. Велков, СБ, 143. Когато след малко Пенко домъкна трите пушки у дома, Иванка изохка: – Леле, боже! Ако ги бяха намерили тогава военните, щяха да ни запалят. П. Здравков, НД, 199.