ИЗПА̀ДВАМ1, -аш, несв. (остар.); изпàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изпадам1. Той иска да положи служебника на прежнее му място и от бързота го изпуща. Из него изпадва някакво листце. С. Радулов, ГМП (превод), 32. Много пъти някои си за никаква придобивка побръкват се и изпадват в големи беди. Π. Ρ. Славейков, ЕБ (превод), 23. Който има наука, не изпадва никога. П. Берон, БРП, 40.
ИЗПА̀ДВАМ2, -аш, несв.; изпàдам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Падаме мнозина или всички; изпопадам. Косоваца извади тютюн и сви цигара. – Дявол го взел... На, спаси ми ти живота. Стефан го плесна дружески по рамото. – Кажи поне едно благодаря! Да не ти изпадат зъбите? Ст. Дичев, ЗС I, 183. Само в окрайнините на горите се простираха зелени пасища, ала те не биха били по-страшни, ако растяха над бездънно тресавище. Скоро – след ден-два, конете щяха да изпадат от глад. А. Дончев, СВС, 754. Много кръв ще рукне млада, / много свят ще да изпада / в битки покосен без жал! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 80.
2. Само 3 л. ед. и мн. Пада много, голяма част или цялото количество от нещо. Косата му оредя, а над челото и съвсем изпада, веждите увиснаха над хлътналите му очи. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 210. Бели люспи хвърчаха наоколо. Това бе нажежената ръжда, която трябваше да изпада, за да остане само сърцевината на желязото. Й. Радичков, СР, 131. На лампата лицето му имаше цвета на рендосаните дъги, изправени до стената. Изострените му руси вежди изглеждаха да са посипани по ръба с прашеца, който изпадва от триона. Ст. Даскалов, БМ, 58.