ИЗПА̀ДВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от изпадвам1; изпадане. Твърде продължителното енергично къпане може да ни доведе към изпадване и болести. Лет., 1876, 115.
ИЗПА̀ДВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изпадвам2.
