ИЗПАРЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който има свойството да се изпарява, който може да се изпарява. След употребата кутията с лепилото се затваря плътно, защото лепилото съдържа лесно изпаряем разтворител. М. Томова, ТТЖ (превод), 12–13. При резки изменения на температурата правилният режим се достига изключително посредством добавяне или отнемане на лесно и мъчно изпаряемите съставни части на разтворителя. П. Цветков и др., ТОП, 426.