ИЗПА̀СВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изпасвам1. Броят животни, отглеждани на открито, е такъв, че да се предотврати изпотъпкване на почвата и прекомерно изпасване на растителността. ДВ, 2006, бр. 13, 48.

ИЗПА̀СВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изпасвам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)