ИЗПЕПЕЛЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изпепелявам1 и от изпепелявам се. Внезапно осиромашал от изпепеляването на имотите си, той бе приел с признателност Пантолеоновата помощ. Ив. Вазов, Съч. XIV, 105.
ИЗПЕПЕЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от изпепелявам2.
