ИЗПЍПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпипам като прил. 1. Който има съвършена изработка, много добро качество. Лозя, градини и пак лозя, и пак градини – изпипани, подредени, сякаш не човешка ръка ги е майсторила. ЛФ, 1958, бр. 40, 1. Изпипана блуза. Изпипано каре.
2. Прен. Опитен, изпитан. „Ох, и ти ще ми агитираш, та ти най-напред не си надъхан с омраза и презрение към тях! Не разбраха нашите, че за такава работа трябват само изпипани и корави хора.“ В. Нешков, Н, 367.