ИЗПЍПВАМ, -аш, несв.; изпѝпам, -аш, св., прех. Изработвам майсторски, с умение, сръчно, като отделям внимание и на най-малката подробност. Дойде ли някой с колата си за ремонтец, казвам му: бързата работа – срам за майстора. Заповядайте утре, молим. И му изпипвам всичко фарси. Сп. Йончев, ШД, 7. Къно е мераклия човек. Каквото прави, изпипва го. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. Братката имаше сръчни ръце. Веялка да поправи, кошери за пчели да изпипа – отдалече личеше – Стойчова направа. В. Ченков, ПС, 6. Ще науча правописа, / ще изпипам краснописа, / та до тате писъмцата / да са хубави и чисти / като низани мъниста! СбХ, 175. изпипвам се, изпипам се страд.