ИЗПЍРАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изпирам1 и от изпирам се. Жена му, наведена над коритото при кладенеца и залисана в изпирането на Митината поличка, не го забеляза. Г. Караславов, Избр. съч. I, 212.
ИЗПЍРАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изпирам2.
ИЗПЍРАНЕ3, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изпирам3 и от изпирам се.
ИЗПЍРАНЕ4, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изпирам4 и от изпирам се.