ИЗПЍСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпиша като прил. 1. Който има рисунки, шарки, украса. В дъното на двора стои нова каручка с желязна обковка и с изписани ритли. Елин Пелин, Съч. I, 182. Самоковки с прави черти, напети, / сякаш че са изписани портрети. Π. Ρ. Славейков, Сл, 70. // Разг. Който има грим; гримиран. Довтаса и жената на директора. Момичетата гледаха с ненавист директора и изписаната му съпруга. М. Кюркчиев, ВВ, 35.
2. За хартия и под. – който има текст навсякъде и няма свободно място. Отвори го бързо, разгърна три изписани листа. Писмото беше на френски. Д. Талев, ГЧ, 274. Стана и потърси лист върху бюрото. Но там имаше само изписани със стихове листа. М. Грубешлиева, ПИУ, 250. Преминахме през тесния коридор и влязохме в западната стая. По средата стоеше невисока кръгла масичка, върху която сред купчина стари вестници и изписани тетрадки блещукаше газена ламба. Сл. Трънски, Н, 37.