ИЗПЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изписвам и от изписвам се. Живопис е имало само на втория етаж – в същинската църква. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Д. Цончев и др., АК, 34. Всичко необходимо при изписването му от болницата бе извършено и учителят облече измачканите си дрехи. Сп. Кралевски, ВО, 102. Имената на чуждите автори са представени на български, но в кръгли скоби са посочени и оригиналните им изписвания. Българ., 2006, бр. 13 [еа].