ИЗПИТА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Качество на изпитателен. Диманов предложи кутия с цигари. Пръстите на Манев несръчно заровиха под станиола, докато извади една дебела и мека цигара. Панчев го гледаше със спокойна изпитателност. В. Нешков, Н, 140–141.