ИЗПИТА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до изпитател и до изпитание. Да, лежах, изглежда, в някаква безшумна машина и заедно с нея се носех нанякъде. А как и кога съм попаднал в нея?... Мозъкът ми обаче все още отхвърляше докладите на сетивата като лъжливи. Неведнъж бе си патил от тях по време на космически полети в разни изпитателски режими. Л. Дилов, НП [еа].