ИЗПЍТВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпитвам1 и от изпитвам се. През цялото време, докато траеше изпитването на учениците, аз се въртях на мястото си, вълнувах се. Г. Белев, ПЕМ, 48. Захванаха се изпитвания, придружени с необходимите изтезания. Плачове и викове пълнеха затвора и улиците. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 35. Изтъкна, че отдавна е настоявал да се организира техническа лаборатория, за да не се губи време при изпитване на материалите. Д. Кисьов, Щ, 456. Изпитване на силите. Изпитване на вкуса.
ИЗПЍТВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изпитвам2 и от изпитвам се. Насърчаването от страна на обкръжението стимулира желанието на детето да експериментира, да опитва различни движения, това ще рече търсене и изпитване на удоволствие в двигателната дейност. В. Банова, ПР [еа]. Изпитването на чувства и мисленето са два паралелни, взаимодействащи си процеса. Култ., 2013, бр. 13 [еа].