ЍЗПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до изпит, който е свързан с изпит. Учебната година бе свършила, наближаваше изпитната сесия. Ем. Манов, ДСР, 384. – Концертът ми е в неделя, разбираш ли? – Остават ти три дни. А аз утре предавам изпитната си работа. Г. Джагаров, ТМЗ, 143. Стихотворението влизаше в изпитната програма на четвъртокласниците. Л. Александрова, ИЕЩ, 313. Изпитна комисия.
2. Остар. Който се отнася до проверка, до изпитание (в 1 знач.). В тежки изпитни времена, като днешното, е голямо престъпление да хабим силите си в подобни безсмислени разправии. Пряп., 1903, бр. 11, 1. Днешното правителство е най-много уронило народната чест, като дава ноти, които с нищо не подкрепя, и като разтуря камара, когато цял свят чакаше да види народа ни сплотен в тези изпитни минути за българската нация. Пряп., 1903, бр. 35, 1.