ИЗПИТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. За поглед, очи – изпитателен. – Е? Дойде ли си? – Дойдох, Боже... – чу се смирен отговор, но погледът му отбягна изпитливия поглед на жената и се плъзна към прозореца. Γ. Райчев, ЗК, 10. Отпуснал клепки, той изглеждаше задрямал, но през клепките се долавяше острият му и изпитлив поглед. Д. Спространов, ОП, 99.