ИЗПИТЛЍВО. Нареч. от изпитлив; изпитателно. Малките му сиви очи изпитливо се вгледаха в Стремски. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 92. Той се върна след около десетина минути, спря се сред стаята и ни изгледа всички поред внимателно и изпитливо, сякаш се готвеше да ни пише бележка по живопис. П. Незнакомов, СП, 44. Загледаха внимателно и изпитливо Добри. Повечето май не уловиха вяра на думите му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 517.