ЍЗПИТНИК, мн. -ци, м. Остар. Изпитвач1 (в 1 знач.). Изпитникът, като държеше в ръце часовника, който бяха зели от ръцете на приводницата, зе да я изпитва. Π. Ρ. Славейков, ЦП I (превод), 223.
