ИЗПИТНЯ̀ ж. 1. Диал. Изпит, изпитване, проверка; изпития. Кога виде Петър вреден юнак, / кога виде Павел господарин, / дека лежи у стред у дворове, / дека лежи под бели покрове / и му гора до две жълти свещи, / .. / и притърча Петър вреден юнак, / .., / сам си оно да си се погуби. / Рипна Павел низ бели покрове: / – Бре стой, брате, немой се погуби! / Я със тебе изпитня правим! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 333.
2. Остар. и диал. Изпитание. Ония девят месяци как ли изминаха, колко ли ся натегли нетърпеливата млада майка! Тя едва претегли тая тяжка изпитня през това време, но и доживя да може да си прегърне и притисне на гръди милото си чадо. Й. Груев, КН 7 (превод), 36. Приемете съболезнованията ни по случай загубата на скъпия ви съпруг. Нека бог ви укрепи в тази тежка изпитня. Пряп., 1903, бр. 78, 3. „Кураж, Димо... И добър късмет. Занапред много изпитни те чакат, много сполуки...“ Г. Манов, КД, 86. Но и при най-жестоки изпитни / не даде ѝ сърцето да упрекне / децата свои, да ги обвини / поне със мисъл, за да ѝ олекне. Бл. Димитрова, Л, 182. Видехме слънце, и видехме бури, / преминахме през много изпитни; / пред нас огряват бъдещите дни / с борба и труд под родните лазури. Ламар, СГ, 50.