ИЗПЍТУВАМ1, -аш, несв. (остар.); изпѝтам, -аш, св., прех. Изпитвам1. Питахме тя накъсо само за убийството и днес за него ще тя изпитуваме, според изповеданията, които от устата ти излезоха. ЦВ, 1856, бр. 284, 51. Хенрих повикал в двора си най-изкусните мореплаватели и изпитувал ги за всичките известни тогава страни и моря. Г. Йошев, КВИ (превод), 224. Последувайте да изпитувате как сякое нещо е наредено в света с голяма мудрост. Е. Васкидович, ПП (превод), 24. Той [Сократ] начнал да изпитува живота си, в когото намерил много лошавини. Г. Йошев, КВИ (превод), 77. изпитувам се, изпитам се страд.
ИЗПЍТУВАМ2, -аш, несв. (остар.); изпѝтам, -аш, св., прех. Изпитвам2, усещам, чувствам. Аз ви уверявам, че като порастете йоще малко, ще да добиете по-голяма воля, за да изпитувате всичките естествени чудеса. Е. Васкидович, ПП (превод), 33. Изпитувам блаженство чудно, рядко; / не чувствувам, не мисля и не страдам. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 123. Аз не знам / покоя, що изпитува душата / на клетник, коленичил в божий храм. К. Христов, Избр. ст, 189. изпитувам се, изпитам се страд.