ИЗПЍЧАМ, -аш, несв.; изпекà, изпечѐш, мин. св. изпѐкох, изпѐче, прич. мин. св. деят. изпѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. изпѐчен, св., прех. 1. Пека нещо в пещ, фурна или на огън, докато стане добро за ядене; опичам. Това беше ужас за майка ми, която поради тези „приеми“ влудяваше не само нашия дом, но и всички комшии и главно майсторките циганки, които източваха, насипваха, бухваха, изпичаха и заливаха със сироп многобройните тави с баклава. Т. Генов, ДОД, 16. Заклал съм и едно яре, та ще изпечем и по малко мезе. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 278. Оставили я [невестата] бяха от работа в полето тоя ден, да изпече хляб. Д. Талев, ПК, 523.
2. Чрез обработване, печене в пещ, на огън правя нещо да стане твърдо, кораво, за да бъде годно за употреба; опичам. Ако желаеме, щото тоя минерал [гипсът] да захване колкото са може по-скоро своето благодетелно действие, то трябва да го изпечеме и да го преобразите на ситен прах. Знан., 1875, бр. 24, 370. Изпекоха още тухли, за да доградят стената.
3. За слънце, суша, жега и под. – правя нещо, обикн. земя, почва, нива и под. да изсъхне, да се втвърди; спичам. Сякаш напук и за проклетия и времето се заяде. Тъкмо настъпваше време за сеитба, а сушата изпече и втвърди земята като камък. В. Нешков, Н, 407.
4. За слънце – придавам загар на кожата на човешкото тяло; опичам. – Изпекло я слънцето, почерняла. Й. Йовков, ЧКГ, 227. Край страничното стъкло на колата блясват лица, изпечени като тухла, опалени и зачервени от слънцето, лица, завити в бели чалми. Т. Кюранов, АП, 77.
5. Прен. Разг. Научавам нещо добре, майсторски; опичам. Рашко се сви в черупката си. След кратко мълчание той запипа издутината по челото си и каза: – Е, щом си скиторил толкоз и си изпекъл сума ти ми занаяти, мож ли ми излекува рога? Ив. Хаджимарчев, ОК, 404. Днес дума, на другия петък – две. За година има-няма изпече писмото. Оттогава все търсеше из дюкяните на Стамбул нова книга. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 124.
6. Прен. Разг. Подготвям, уреждам много добре нещо, за да получа сигурен резултат в своя полза; опичам. – Ако речеш да изгинем – до един ще паднем за тебе! – Смъртта, Райко, няма да ни убегне, ами нека се погрижим победата да изпечем! О. Василев, ЗЗ, 67. В залата между измамените по това дело имало и граждани, които били вкусили от „попарата“ на Чернев по-рано, но не били получили удовлетворение чрез съда, защото досега той добре изпичал работата си. ВН, 1958, бр. 2051, 2.
7. Диал. Научавам някого на нещо, да умее да върши нещо. Майка ѝ при това са си я учеше и поучаваше на ум и разум; изпичаше я и на всякаква работа. Т. Влайков, РП I, 41. Сетне, майка им, от малки още ги е изпекла на къщна работа, щото като са работиле и изработвале за себе си, те са изработвале още и за продан. Ил. Блъсков, ПБ II, 38.
8. Прен. Разг. Приучвам, привиквам някого да понася трудности, несгоди; закалявам. Нуждата ще го принуди да се залови за работа, а работата ще го изпече и ще му даде сили да извие вратовете на неверниците и непокорниците. К. Петканов, ДЧ, 432. И той е от тия като нас, аргатско момче бил, викат. Ама него тъй до дъно ще да е прояла мъката, така ще да го е изпекло теглото, че вече нищо – ама съвсем нищо – не може да му ги отплати. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 580. изпичам се, изпека се страд.
ИЗПЍЧАМ СЕ несв.; изпекà се св., непрех. 1. Ставам готов, добър за ядене чрез печене; опичам се. А аз обикалям, следя как върви печенето, минавам край всеки вол. Изпекоха се, значи, един път. Й. Радичков, СР, 135.
2. Прен. За земя – изсушавам се, втвърдявам се на въздуха и слънцето; опичам се. Реших: нищо няма да сея тази година, нека се изпече [нивата] през лятото, сила да добие. П. Велков, СДН, 344. l Обр. Тая черна и сбита пръст се е изпекла като човешко лице и нито се сърди, ни вика. К. Петканов, СВ, 92.
3. Добивам загар чрез излагане на слънце; опичам се. Лятото настъпи изведнъж. Но в новия затвор горещината не бе опасна. По карето ние се разхождахме голи до пояса, изпичахме се, събирахме здраве за зимата. Ем. Манов, ПЯ, 127. С търпение и с умение то учеше Орфей да върти здраво и ловко веслата. И през първите десетина дни Орфей се изпече, загрубя, почерня и заприлича на същински рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327.
4. Разг. Научавам се да върша нещо добре, майсторски, овладявам някакво умение. Преди победата виетнамките се изпекли в носенето на тежести и надминали пристанищните докери. Ал. Гетман, ВС, 353. – Той работи в „Здрава храна“. Особено се изпече той по икономиите. Икономисва и от кюфтаците, и от пържолите, и от вината и ракиите. Сп. Йончев, С, 26.
◊ Изпичам / изпека занаята. Разг. Научавам се да върша нещо добре, усвоявам нещо. Той престоява една зима в Търново, 18 – 19 годишен вече, изпича занаята на казанджийския чук. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ [еа]. Моята годишна заплата – триста гроша, – която ми се определи после шестмесечно безплатно слугувание, по причина че в разстояние на това време можах да изпека занаята, прокопсаният ми майстор прави-струва, глътна ми стоте гроша. З. Стоянов, Съч. І [еа].