ИЗПЛА̀ШВАМ, -аш, несв.; изплàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Ставам причина някой да изпита страх, предизвиквам у някого страх; уплашвам. Нощно време беше, стопанинът ги усети, стреля и тъй ги изплаши, че от много бягане Татар Христо се разболя и лежа болен два месеца. Й. Йовков, ЖС, 162. Добра се засмя без причина, ей тъй, от безгрижие. Яна я придружи. Пищен Георги ги чу и им извика: – Хей, стига сте се смели, изплашихте чучулигите. К. Петканов, СВ, 180. И сърдито / развърте се [Баба Марта], / сняг и ветрища / разнесе. / Та изплаши / млади, стари, / всеки скри се, / кой де свари. Елин Пелин, ПБ, 26.
2. Съзнателно, нарочно предизвиквам страх у някого; сплашвам, уплашвам. Щом наближиха, пуснаха конете върху ни, за да ни изплашат, но ние загърмяхме и свалихме ротмистъра. А. Каралийчев, НЗ, 206–207. Той [търговецът] знае много добре тия похвати на изпечените мошеници. Сеньор Гарсия нарочно му предлага това условие, за да го изплаши с голямата сума и да го накара да отхвърли предложението му. Св. Минков, ДА, 102. изплашвам се, изплаша се страд.
ИЗПЛА̀ШВАМ СЕ несв.; изплàша се св., непрех. Обхваща ме, обзема ме внезапно уплаха, страх, безпокойство; уплашвам се. – Чакай, Делчо, да се не изплашат женорята и децата. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 124. Еньо искаше да ѝ пресече пътя. Цвета се изплаши и се шмугна на първата врата, която ѝ се изпречи. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 142. – Значи, ще го [Спиро] осъдят, така ли? – Вече има присъди за по десет, петнадесет години затвор. Евгени се изплаши за Спиро. Д. Ангелов, ЖС, 144. А ако случайно легнеше на гръб и кръстосваше ръце на гърдите си, изведнаж ѝ идваше на ум, че така слагат мъртъвците, изплашваше се, сваляше ръце и се обръщаше, та лягаше на една от страните си. Ил. Волен, ДД, 74–75.