ИЗПЛА̀ЩАМ, -аш, несв.; изплатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Плащам изцяло това, което купувам или давам, това, което дължа за нещо; издължавам се. – Е, ще можеш ли да ги изплатиш тие пари? Т. Влайков, Пр I, 126. Дядо Костадин се помъчи да ги убеди, че трябва на всяка цена да изплатят мерата. К. Петканов, СВ, 133. Който се боеше, като иде да си изплаща добитъка, да не яде и бой, той му държеше воловете по цели месеци. Ц. Гинчев, ГК, 37. Предишното ръководство беше сключвало заеми, доставяло и не изплащало стоки и материали. С. Северняк, ОНК, 170.
2. Плащам, давам, връщам на части определена сума. Изминаха няколко години, Паскалев не изплащаше полиците и Популярната банка беше извадила изпълнителни листове за тях. Ал. Спасов, С, 78. Няколко нощи Ана не вдигна очи от бродериите си и парите, които бяха нужни, за да изплати първата вноска за една нова цигулка, бяха събрани. А. Гуляшки, Л, 11. Когато умря майка му, взе десет хиляди на заем. Не беше ги още изплатил и при него се пресели болната му сестра, вдовица с петгодишно дете. М. Грубешлиева, ПП, 107.
3. Плащам за извършена работа. Минка Хаджиева напусна учителството и стана незаменима помощница и съветница на своя племенник. В началото сама водеше книгите, изплащаше заплатите и придружаваше вагоните зеленчуци и грозде до столицата. О. Василев, Т, 9. Ако всеки от вас мисли как да нахрани вкъщи две или три гърла, ние трябва да държим сметка как ще изплатим надниците на четиридесет хиляди тютюноработници и чиновници. Д. Димов, Т, 260. – Ходихте ли у Башеви? – Да. – Какво каза той? – Пита колко са изплатили на трудоден тази година. В. Бончева, АП, 23. изплащам се, изплатя се страд. Всичко, което си купил, трябва да се изплаща. П. Вежинов, ДМ, 41.
ИЗПЛА̀ЩАМ СЕ несв.; изплатя̀ се св., непрех. 1. Издължавам се. Все го лъжа, че ще му се изплатя, че днес-утре ще намеря работа... И той пак дава... Ив. Вазов, Съч. XI, 93. – Че за какво да ти се обаждам, Герчо. Ти знаеш за какво съм дошъл. Аз мисля, че по-хубаво ще направиш да ми се изплатиш – защо да те ядат лихви. Ц. Церковски, Съч. III, 209. – Да изгребем храната от хамбарите и да я продадем, пак няма да се изплатим. Й. Йовков, ЧКГ, 88.
2. Прен. Отблагодарявам се, отплащам се. – Човече, как ще ти се изплащам? Ако не беше ти, децата ми гладни щяха да умрат. Й. Йовков, ЖС, 39. „За това, което направи ти, с какво ще ти се изплатя?“ Л. Александрова, ИЕЩ, 242.
◊ Изплащам / изплатя нечий грях (грехове <те си>). Разг. Понасям последиците от провиненията, грешките, сторени от мен или от някой друг. – Ама ти не чуваш, Петко, какво приказват и тя, и Христо. Държали сме ги тука – чужди грехове да изплащат. П. Тодоров, Събр. пр II, 403. – Аз мисля, татко, че с преживените мъки изплатихме всичките си грехове. – Грехове вече нямаме, но мъки още имаме. Д. Немиров, В, 72–73. Изплащам / изплатя дан (данък) за нещо. Книж. Понасям последиците от известни свои постъпки, увлечения, слабости. Изплаща тежка дан за своето младежко безразсъдство. Δ Ще плащаме данък на старини за тая работа на влага и студ.