ИЗПЛА̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изплащам и от изплащам се. Работниците за половин месец време имаха да получават всичко по пет-шест надници. Тия пари едва ли щяха да стигнат само да се изхраним до следващото изплащане. Д. Бозаков, ДС, 78. „За изплащането на училището общината продаде 300 декара от селската мера по 280 лева декара.“ Г. Караславов, СИ, 189. Мистър Де ла Падуа си преглеждаше сметките за месечните изплащания на къщата. Ал. Бабек, МЕ, 216.
◊ На изплащане. При условие купеното да се плаща на части в определени срокове. – То ние за хляб нямаме, та черен пипер... А вие нали уж забогатяхте... Гардероби купувате... – Ами, забогатели сме... На изплащане... М. Грубешлиева, ПП, 36. Купих телевизор на изплащане.