ИЗПЛЀЩВАМ, -аш, несв.; изплѐщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Казвам изведнъж нещо неподходящо; изплямпвам, изплесквам2. Найден изплещи първото, което дойде на езика му: – А, не можело! Голяма работа, че сме били... Но Йосиф го прекъсна троснато: – Не говори глупости! Ц. Родев, Б [еа]. Ти бързаш да изплещиш всяка тайна / ти нямаш ум, ти бъбриш като сврака. Ал. Шурбанов, КР (превод) [еа]. изплещвам се, изплещя се страд. Изплещиха се куп глупави приказки.