ИЗПЛЪТНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изплътнѐя, -ѐеш, мин. св. изплътня̀х, прич. мин. св. деят. изплътня̀л, -а, -о, мн. изплътнѐли, св., непрех. Диал. Отслабвам от гладуване; изтънявам, измършавявам.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.