ИЗПЛЮ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изплювам и от изплювам се. Главният търговски директор в Амстердам е направо огромен. Името му, което бях научил още от Бауер, е доста трудно за изплюванеВан Вермескеркен. Б. Райнов, НН, 327.


Източник: Речник на българския език (онлайн)