ИЗПЛЮЩЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изплющявам. В тая секунда със силно изплющяване на крилете си старият гълъб накара своите разпръснати и изплашени другари да излетят. Ем. Станев, Избр. пр ІІІ [еа]. Изплющяването на камшика даде на всички да разберат, че тук няма да има спиране. Н. Шумарев, НУП [еа].