ИЗПЛЯ̀МПВАМ, -аш, несв.; изпля̀мпам, -аш, св., прех. Разг. Грубо. Казвам изведнъж нещо неподходящо; изплещвам. Побърза да слезе, „преди Цеца да е изплямпала някоя дивотия пред портиера или пред някой друг на входа... бива я за това“. Б. Болгар, Б, 65. изплямпвам се, изплямпам се страд. Дреболиите се избърборват, изплямпват. За другото човек си мълчи. А. Господинова, ПЛЛ (превод) [еа]. Изплямпаха се много глупости.